Георги и Велизар от Габрово за традициите...

Самото название на Рождественската нощ — Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни. По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!". После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив.

Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел бъдника в чест на раждането на Спасителя. Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни.

Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството. В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. По-рядко това го прави най-възрастната жена, защото като праправнучка на грешната Ева, тя се смята за нечиста. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа.

Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трлапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят. Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват. Традицинно Коледната елха се украсява за 24 Декември и украсява дома до 6 Януари.

Присъствието на Коледната елха, в домовете на хората има своята хилядолетна история - в древен Египет с настъпването на зимното слънцестоене е имало обичай домът да се украсява с палмови клонки, символизиращи триумфа на живота над смъртта. Римляните украсявали с дръвчета със свещи тяхните домове и си разменяли подаръци по време на тържествата в чест на бог Сатурн. Историята на Коледната елха е дълга и оспорвана.
Едни вярват, че традицията води началото си от езическите празненства, други твърдят, че е чисто християнски обичай. Според една легенда Мартин Лутер пръв започва традицията на украсяване на коледната елха. В една зимна нощ около 1500г. от новата ера, вървейки през гората между покритите със сняг дръвчета , той вижда как звездите блещукат на лунна светлина между клонките на дърветата, сякаш са украсени с безброй свещи. Възхитен от гледката, Мартин Лутер донася във своя дом малка елхичка която украсява със свещи и по този начин споделя с децата си видяното от него през ноща. Традицията с украсата на Коледната елха в домовете от Германия тръгва из целият свят.