125 ГОДИНИ УЧИЛИЩЕ В с. АСЕНОВЦИ

Янко Н. Цочев

Янко Николов Цочев е роден през 1933 г. в с. Асеновци, Плевенска област. Педагогическо образование завършва в гр. В. Търново през 1952 г. Учителствува в селата Горна Студена, Свищовски; Поп Русаново, Тервелско; Стефаново, Ловешко. Най-много труд, знание и обществена дейност отдава на родното село като начален учител. Още от младежките си години сътрудничи на много регионални и национални периодични издания. Обича да рисува, да се занимава с фотография, да пише стихове и епиграми. Краведските му интереси са от много години. Участвал е в проучване и написване исторически изследвания за БЗНС, училището, читалището и потребителната кооперация “Орало” в село Асеновци. В момента работи над историята на селото и родово проучване за род Чочевци. Женен. Има две дъщери. Пенсионер от 1993 г.

Славен, поучителен и трънлив е пътят на учебното дело в с. Осма Калугерово (дн. Асеновци), Плевенска област.
Жаждата за политическа и духовна свобода на българския народ, особено след откриване на Габровското училище през 1835 г. указва влияние и върху по-бедното население на с.Осма Калугерово. По сведение на началния учител Илия Тинков и от по-стари хора, първото училище е открито в далечната 1852 г. То се намирало в една малка стара къщичка на Генчо Нацев, в днешните дворове на Петър и Андрей Декови. Тук се събирали от 5 до 15 момчета, които се учели на четмо и писмо. Пръв учител бил Анчо Стоянов, родом от гр. Севлиево. На следващата година е главeн Димитър Дувлотов с годишна заплата от 60 лева. До 1858 г. се изреждат учителите Трифон Ценков, свещ. Иван Карапетров, Ботьо Анчев, Тодор Ловчалията.

През 1862 г. селяните с лични дарения и труд построяват църквата “Св. Св. Петър и Павел” – една от първите църкви в Ловешкия край. За нуждите на свещеника била уредена килия, която се използвала и за училище. Тук учителствува свещ. Иван Карапетров, който наред с учебните и църковните дела бил и председател на революционния комитет основан тук от Васил Левски през 1870 г. Все по това време през килийното училище преминават бъдещите местни учители Хино Карапетров, Дамян Петков, който поставя основите на първото светско училище в селото. Към четенето и писането се застъпват часове по смятане, пеене, рисуване, ръчен труд, физкултура. Характерно е да се подчертае начина на обучение. За начинаещите буквите се опреличавали на предмети, а за по-грамотните се давало “от тук до тук”. Изучавана било черковно-славянската азбука, в която е имало и други три букви – дж, иъ, дз. Писаното ставало на табли, а пред килията имало плоча с мокър пясък, където била показвана формата на буквите. След години се въвежда хартията и писането с мастило, направено от горени шишарки. За писалки служели пера от гъска, а мастилницата се наричала дивит.

През всичките години до Освобождението издръжката на училището-килия ставала със средства събрани от родителите. Спазаряването на учителя ставало за няколко стотин гроша от Димитровден до Великден. Пред останалите месеци децата помагали на родителите си в полските работи и отглеждането на животни.

Голямя роля в просветното и революционно дело на селото е играл вече споменатия свещеник Иван Карапетров. Под неговото ръководство израстват много младежи патриоти, които вземат дейно участие в подготовката на Априлското въстание, четите на Ходжи Димитър и Стефан Караджа. Типичин пример е участието на Пеньо Бончев Камбуров в Ботевата чета, който бива обесен в Русе след погрома на въстанието. Населението помни героичните дела на опълченците Тодор Дончев, Минко Танев, Киро Тонев, чиито имена и днес стоят изсечени върху гранита на паметника на героите на площад “Тодор Кирков” в гр. Ловеч.

След Освобождението, през 1880 г., се изгражда модерна за времето си училищна сграда на два етажа в югоизточния край на селото в двора на днешното училище “Христо Ботев”. На горния етаж се помещавало училището, а на долния – общината. Все по това време общината оземлява училището с 900 дка орна земя и 1000 дка гори за издръжка и отопление.

До 1902/1903 г. в училището работят много учители, но светла диря оставят Костадин Киров – наречен Гуджо, с третокласно образование, Симеон Папазов от с. Горско Сливово с четирикласно образование, Иван Наков от с. Самоводене, Търновско, със средно земеделско образовение, Тодор Тотев, син на войводата Филип Тотьо, Матей Сарафов Шиваров, който с доброто си образование и подготовка дава нов светски облик на урочната и изванкласна работа в училищната дейност. Голям е приносът му за поставяне началото на библиотечното дело в новооткритото читалище през 1894 г.

С течение на годините учебното дело в България се развива и подобрява, създават се добре подготвени кадри, като се черпи опит от образователните системи на Чехия и Русия. Още тогава е бил внедрен аналитико-синтетичния метод за ограмотяване на първокласниците, вероятно внедрен от Габровското училище. Въвежда се ново учебно съдържание в учебниците, утвърждава се педагогическия печат и пр.

В редица учебни документи се забелязва стройна организация на учебната дейност, ремонт на учебната сграда, откриване на учебната година, разпределение на учители, отделения, учебен материал, тържества, екскурзии. За всички тези неща е имало подробни инструкции от МНП, а контролът се възлагал на инспектори, които извършвали проверки поне един път годишно.

Заедно с учебната работа, често учителите вземали участие и в обществената дейност на селото, която понякога водела до неприятности. Типичен пример бил случаят с Петър Колчев, който в качеството си на председател на избирно бюро, искайки да услужи на управляващата консервативна партия, направил опит да подмени изборните бюлетини. Открит от преставителите на либералната партия, бил нападнат, бит и толкова уплашен, че след време се разболял и починал.

След 1902 г.основно се променя учителския персонал. Светла диря оставя учителят Панайот Каменаров от гр. Шумен. Заедно със съпругата си Иванка Каменарова и Ангел Радев дават тласък на библиотечната дейност не само в училище, но и в селското читалище “Съзнание”. За пръв път с протокол от 6 януари 1902 г. се взема решение и са изнесени пиесите “Нещастна фамилия” от Васил Друмев и комедията “Дряновските чорбаджии” В същия протокол са отбелязани цените на билетите: първо място – 70 стотинки, второ място – 40 стотинки и галерия – 20 стотинки. С получените средства са закупени книги за библиотеката, наречена “Осъм” и учебници за бедните ученици.

След 1902 г. с увеличаване на населението и нарастване на децата, подлежащи на обучение, възниква необходимостта от нова учебна сграда. Такава била построена на един етаж с широки и светли стаи. Пред сградата се полага циментова площадка, а край пътеките са засадени плодни дръвчета и жив плет от черници. От лявата страна на главната алея се очертава физкултурно игрище, а от дясната – лозе. На учениците се обръща внимание как да се грижат и опазват насажденията. За цялата тази дейност са изразходвани 1845 лева (по тогавашен курс).

Младите учители Шиваров и Радев са навсякъде: денем сред децата, вечер – на вечерно училище. През свободното време събират дарения от богати селяни, с които закупуват на бедните ученици дрешки, цървулки, книги.

Минават години. Идват и си отиват учители. Напускат интусиасти, дохождат мързеливи и нехайни. Само след 5 години от алеи, цветя, дръвчета нищо не остава. Към 1919-1911 г. от лозето няма и помен, а от живия плет стърчат само драки.

Идват Балканската (1912-1913 г.) и Първата световна война (1915-1918 г.). Училището е затваряно два пъти по за една година. Въпреки жертвите, мизерията и глада, за пръв път през 1915 г. се открива прогимназия в селото на името на поета-революционер Христо Ботев. Първа прогимназиална учителка е Мара Топалова от гр. Ловеч. Обучението се води на две смени, а учителите от двете степени достигат 12 души, а учениците надминават 150 броя. Новите учители донасят нови идеи в организацията на учебния процес. Тези, които симпатизират и подкрепят работническите вълнения участват в голямата железничарска стачка през 1919 г., за което биват уволнявани, бити, премествани, унижавани. Въпреки постояните трудности в учителската колегия битувал здрав дух и колективизъм. Учителите тайно подготвят пиесата “Вампир” и с получените средства подпомагат уволнената и заболяла учителка Мара Хубанова от гр. Севлиево.

През 1923 –1924 г. в училището идват млади местни учители с добра педагогическа подготовка – възпитаници на педагогическата училище в гр. Ловеч и института за прогимназиални учители в гр. Бяла Черква, Павликенско. Стефан Атанасов, Георги Цветков, Александър Василев, Михал Пенчев полагат много усилия за издигане нивото и разнообразяване на учебния процес. Откриват се курсове за подготовка на занаятчии за майсторски изпити, за такива постъпващи във вечерно училище и народен университет. Изнасят се сказки и беседи по кооперативно дело и земеделие, научни и здравни въпроси, основава се и се попълва с много експонати (над 3500 бр.) ученическа археологическа сбирка, една от първите в Ловешкия край.

Селото расте и хубавее. Децата се увеличават, като почти всички на ученическа възраст го посещават. Завършилите ІІІ клас вземат занаят, а част от тях се записват в гимназиите в градовете Ловеч, Плевен, Свищов. Появава се първата селска интелигенция. Училищните сгради стават тесни за многото деца, което налага построяване на квартално начално училище в източния край на селото. Сградата е завършена през 1932 г. Наименувано е “Васил Левски”. Пет години след това, за нуждите на прогимназията се надстройва втори етаж на училище “Христо Ботев”. Дворът се разширява и огражда със солидна ограда, оформя се овощна градина, опитно поле, физкултурни площадки, черничева градина. През летните месеци на една от годините се отглеждат буби, като с парите от продажбата на копринените пашкули е закупен мощен радиоапарат за 60 000 лево (по тогавашен курс). От двете страни на централната алея се засажда жив плет от бряст, който и днес краси училищния двор.

Като съвременик и участник в учебния процес (с 41-годишен педагогически стаж в това училище) не мога да не спомена за най-подготвения, най-вародния, най-обичания дългогодишен учител и директор Георги Цвятков Тонков. Роден през 1899 г. в средно земеделско семейство, той е възпитаник на единствения випуск на Учителския институт в с. Бяла Черква, Павликенско по времето на земеделското правителство на Александър Стамболийски. От тук започва неговия професионален живот на учител и общественик. Винаги прилично облечен, вечно усмихнат, той блестеше със своята подготовка. Преподаваше всички предмети от І и ІІ група. Незабравими ще останат часовете по физика, химия, естествознание – наситени с опити, наблюдения и екскурзии. В часовете по пеене, цигулката пееше в неговите ръце, а на спортното игрище се разучаваха занимателни игри, хорa и танци. Училищните тържества бяха съпроводени с изпълнение на физкултурни номера – прескоци, пирамиди, упражнения. Девизът му “Здраво тяло – здрав дух” беше основен принцип в живота му, който възпитаваше и в децата. А вечер ще го видите в читалището като актьор, режисьор, суфльор, гримьор. Под негово ръководство бяха подготвени и изнесени над 30 пиеси, оставили за дълго трайно впечатление в многобройните зрители. В неделните дни преподаваше в неделно училище за възрастни. Беседите му за кооперативното дело, модерно земеделие, религии, космос, обществени строеве и днес още се помнят от неговите бивши ученици и слушатели, а клубовете по трезвеност опазиха много поколения от алкохола и тютюнопушенето. За цялостната му обществено-полезна дейност през 1961 г. беше награден с орден “Кирил и Методий” ІІ ст. Георги Цвятков Тонков преживя два брака, но собствени деца нямаше. В замяна отдаде целия си съзнателен живот на малки и големи, в училището, в читалището, във всестранната кооперация “Орало”, на цялото общество. Почина на 15 септември 1975 г. – деня в който започва учебната година. Вместо към училище, ние неговите ученици и колеги, го отнесохме в гробнищния парк на гр. Ловеч. Погребахме го между две орехчета, високо над града. В ковчега поставихме книги, очилата му и много цветя. Орденът запазихме, за да се гордеем с него и да ни напомня през идните години за добрия човек. Много години след неговата смърт, като учител, често организирах екскурзии в гр. Ловеч. Винаги посещавахме неговия гроб, обкичвахме го с цветя и отново отдавахме почит към любимия учител.

В една негова тетрадка намерих намерих една епитафия, записана от него преди много години:
Аз съм щастлив и спокоен
за утрешния слънчев ден,
защото в живота на хората,
вградих и частица от мен.    
Успехите на учителя Георги Цвятков се дължат и на задружния колектив от учители работели с него над 30 години – Стефан Атанасов, Димитра Панчева, Милка Еврева, Михаил Панчев, Иванка Банева, Илия Тинков, Васил Ботев и др., които наред със своята работа в училището, извършваха и много обществена дейност в кооперацията, читалището, обществените организации.

Към 1956-1957 г. почти цялата фаланга от стари учители се пенсионира. На тяхно място дойде нова педагогическа смяна – млади, талантливи, интусиазирани, отлично подготвени: Янко Цочев, Здравка Колчева, Веселин Христов, Веска Гецова (в началния курс) и Иван Газдов, Мара Савова, Гинка Йорданова, Петрана Личева, Атанас Колчев, Нанка Цочева, Мария Николова ( в прогимназията). Не споменавам имената на учителите идващи от други селища, които също дадоха принос за възпитанието и обучението на подрастващите.

Въпреки многото реформи и нововъведения в учебно-възпитателния процес в училищата през годините до 1989 г. чистосърдечно мога да твърдя, че учебното дело постигна значителни резултати, и че възходящото му развитие беше пример за постоянно подобряване, защото:

- Имаше работа за всички учители;
- Образованието беше безплатно във всички степени;
- Учителите бяха с добра методическа и педагогическа подготовка;
- Учебният материал беше написан добре и на достъпен език за децата;
- Извънкласните форми на обучение бяха желани от учениците, бяха начин и стимул за обогатяване на знанията. Дълги години в селското училище съществуваха кръжоци по фотография, математика, биология, аранжиране на цветя, секции по физкултура (лека атлетика, хандбал, футбол и борба). Многобройните спечелени награди години наред красяха витрините в училището;
- Материалната база в училищата беше добра и ефективно използвана от учители и ученици. През 1960-1961 г. беше построена  модерна работилница, оборудвана с всички машини, необходими за обучениета на децата по трудово обучение;
- 90 процента от осмокласниците продължаваха обучението си в средните училища на страната;
- Прегледите на художествената самодейност, физкултурните състезания и спартакиадите възпитаваха в децата усет към красивото, стремеж към победа и увереност в собствените сили.

От основаването на училището до днес преминаха десетки директори, но най-изявени и оставили най-трайни спомени са Панайот Каменаров, Матея Шиваров, Георги Цвятков, Иванка Банева, Иван Газдов.

По случай 100-годишнината на училището, с активното участие на целия учителски колектив и директора Иван Газдов, с помощта на Димитър Цветков – зам. началник отдел “Народна просвета” гр. Плевен, бяха построени футболно, волейболно, баскетболно и хандбално игрище, бяха обновени кабинетите по химия, физика, биология, бяха закупени нови технически средства (магнетофони, касетофони, фотоматериали, прожекционни апарати и др.), беше подновена сградата на училището. Открит беше интернат за 60 деца и построена столова за всички останали ученици.

От 1915 година до сега раздадените дипломи на завършилите ученици са над 2000. Показател за качеството и ефективността на образованието в селското училище са десетките продължили образованието си и завършили висше образование. Мнозина от възпитаниците на училището в Асеновци достигнаха върхове в своята професионална и социална реализация. Те са гордост както за училището, така и за селото и страната.

В момента по-голямата част от учителите в училището са от други населени места. Под ръководството на амбициозната директорка Ваня Толева учителският колектив продължава благородното дело на стотиците учители оставили тук живот, мечти и стремежи. Радваме се, че те са верни на традициите и примера на своите достойни предшественици.

ПРИЛОЖЕНИЕ

СПИСЪК
на завършилите висше образование, възпитаници на
училищата в с. Асеново

1. Професори: Ангел Веков, Цветан Макавеев;
2. Доценти: Виолета Калчева, Стефан Енчев, Иван Атанасов;
3. Лекари: Димитър Кънчев, Гено Николов, Асен Савов, Сестри Христови, Иван Монев, Анелия Петкова, Виолета Калчева, Нанка Калчева, Славка Мирчева, Димитър Любенов;
4. Инженери: Николай Ковачев, Иван Цветков, Стефан Тонков, Кирил Кунев, Борис Чакъров, Иван Ценов, Валентина Минева, Борис Кънчев, Венетка Атанасова, Йордан Сабанчев, Веселин Такев, Васил Газдов, Бисерка Райкова, Тодор Матев, Красимир Савев, Бисерка Крумова;
5. Икономисти: Дананил Колчев, Атанас Такев, Стефан Лишев, Емилия Янкова, Нина Колчева, Никифор Йорданов, Ваня Петкова, Петранка Люцканова, Магда и Ивелина Кавръкови, Боян Лъженчев, Ангел Вълев, Васил Люцканов, Иван Дечев, Веска Генова, Иван Банев, Иван Драголов, Стефан Вълев, Маргарита Вълева, Иван Мандов, Асенка Рускова, Асенка Нисторова, Анелия Райкова, Митка Раденкова, Бонка Раденкова, Иванка Радионова;
6. Агрономи: Ангел Чакъров, Димитър Мошев, Иван Гайдаров, Веселин Иванов;
7. Учители: Асен Калчев, Иванка Мирчева, Стефка Караджова, Катя Пенчева, Лилия Вълева, Рилка Атанасова, Росица Митева, Валентина Люцканова, Надя Янкова, Валя Йорданова, Десислава Стефанова, Георги Янков, Борис Нацев;
8. Ветеринарни лекари: Тодор Александров;
9. Офицери: Стамен Симеонов, Митю Данчев, Иван Цонев, Максим Линев, Атанас Живков, Стефан Кинов, Емил Цонев, Боян Янков, Емил Люцканов.  

БЕЛЕЖКИ
1. Летописна книга на квартално училище “В. Левски”.
2. Летописна книга на училище “Хр. Ботев”.
3. Спомени на Илия Тинков – главен учител в училище “В. Левски”.
4. Спомени на Стефан Атанасов и Илия Григоров – учители в училище “Хр. Ботев”
5. Доклад “100 години училище “Христо Ботев”, изработен от комисия в състав: Стефан Атанасов, Илия Григоров, Георги Цвятков, Янко Цочев.