РАЗВИТИЕТО НА ПЕРИОДИЧНИЯ ПЕЧАТ
В НИКОПОЛ И НИКОПОЛСКО (1878-1944)

Кирил Стерков – д-р по философия

Кирил Ангелов Стерков е роден на 21 май 1928 г. в с. Въбел, Никополско. Гимназия учи в Никопол. През 1950 г. завършва Учителския институт в гр. Шумен. През 1951 г., след завършване на ВВХУ-Карлово е офицер от вътрешни войски (1951-1957 г.) Задочно завършва през 1958 г. Софийския униврситет по специалността “Педагогика и история”, а през 1985 г. успешно защитава аспирантура и получава звание доктор по философия. Работил е като учител и директор на училищата в с. Мечка, Брест и Въбел, бил е секретар на КГ на БКП – Никопол (1966-1976), преподавате и директор на Областната партийна школа – Плевен (1976-1990 г.). Има множество публикации в периодични и специализирани издания относно историческото минало на Никополския край. Съавтор е на книгата “Никопол” – 1982 г. и автор на “Кратка история на село Въбел” – 1999 г. Член на ръководството на дружество “Краезнание”. Семеен. Съпругата му е учителка. Има две деца – дъщеря и син и двамата лекари.

Периодичният печат е едно от средствата за отразяване и проучване на общественото мнение и настроения в даден момент от развитието на определен регион или страната. Той отразява обществената дейност в областта на материалния живот и дейността на държавата в областта на социалното обезпечаване. По страниците на печата се прокарват и проличават тенденциите за интелектуалното развитие на обществото, възпитанието - както на възрастните, така и на подрастващите, културата като отражение на живота на хората.

Прегледът и анализът на перодичния печат в Никополския край за посочения период има определено значение за цялостно разкриване развитите на стопанския и обществено-политическия живот, като се има предвид, че по това време няма други средства за масова комуникация. Печатните издания са тези, които ежедневно отразяват развитето на живота в региона.

Въпросът можем да разгледаме в три етапа:

Към първия етап можем да отнесем факторите и предпоставките за развитието на перодичния печат до края на 19 век.

Никопол е един от първите градовете в страната получил свободата си на 16 юли 1877 г. По това време градът има вече 50-годишно училище и 10-годишно читалище и един определен кръг от интелектуалци и просветени хора, които имат европейско мислене, а по-богатите и европейски начин на живот.

Първият кмет на града е Димо хаджи Димов завършил образованието си в Атина, владеещ няколко езика. В Никопол се съсредоточава част от интелигенцията на България. В редакцията на в. «Свободно слово» работят 37 души от различни градове на страната. В града има 3 печатници с книжарници собственост на Яко Ашеров, Любен Паничков и Кръстю Кайтазов, 4 хотела – «Европа», «Венеция»,»България и «Плевен» със съдържатели съответно Ашер Аронов, Майер Киров и Иван Гадеров.

Слагат се основите на новата икономика на града – развива се пристанището с разширяване износа на зърнени храни от района; започва строеж на много търговски постройки (мази) за зърнени храни, сол, газ, железария; работи бирената фабрика на Иван Миндиков и голямата мелница на Младен Стаменов; при устието на р. Осъм се създава фабриката за цигли на Борис Христов. В града има около 150 занаятчийски работилници, в които работят много майстори, калфи, чираци.

Развитие получават и обществено-политическите процеси. През 1897 г. се основава социалистическа организация от Васил Коларов, сложено е началото на земеделското движение със създаване на БЗНС в града.

В резултат на патриотичните пориви, породени от подготовката на Съединението, в Никопол се основава историческата дружинка под името «Никополска патриотична дружинка, чийто девиз е «България за себе си». Дружинката са ръководи от специално създаден комитет. Същата имала знаме, на което пишело «Малко сме на брой, силни сме в бой. Съединение или смърт». По време на Сръбско-българската война (1885) дружинката изиграва важна роля за мобилизиране и изпращане на доброволци за фронта.

През 1887 г. в Никопол се организира голям събор с масово участие на хора и от селата по случай 10 години от освобождението на Никопол и района от османска власт.

През следващата 1888 г. се появява и първият печатен орган в града – в. „Никопол” с редактор адвоката Пенчо Чарбаджиев. Първият брой излиза на 22 януари и е отпечатан в печатницата на Любен Паничков. Отговаряйки на патриотичните пориви вестникът приема девиза „България за себе си”. В. „Козлодуйски бряг”, издаван в Оряхово, в своя първи брой от 30 януари 1888 г. пише за в. „Никопол”: „В Никопол е започнал за излиза един малък седмичен вестник под названието „Никопол”. Както се вижда от програмата му, тоя вестник ще поддържа девиза „България за себе си”. В сегашно време се чувства голяма нужда от подобни вестници. Като поздравяваме нашия събрат, желаем му добър успех и дълго съществуване.”

През 1889 г. излиза и втори вестник – „Свободно слово” с редактор Васил Петров от Никопол. Първия брой е отпечатан в печатницата на Кръстю Кайтазов на 1 декември. В програмната му статия се казва: „Свободното слово има такава могъща сила, защото пред него са падали оръжия и топове, куршуми и царе, папи и владици, и много други сили на деня, които са били тирани узурпатори на народните маси” Явно политиката на вестника и силата на свободното слово не са се харесали на управляващите, защото две години след излизането м, през 1891 г. вестникът е спрян от режима на Стефан Стамболов.

Под влияние на социалистическите идеи през 1893 г. започва да излиза нов вестник – „Бич” с редактор Иван Динев. Вестникът се печатал в печатницата на Яко Ашеров, отличаващ се с прогресивните си разбирания. Редакторът на вестника е бил служител в общината и най-добре е чувствал социалните проблеми в града. Появяват се противоречия между вестника и общинското ръководство, след избиране в края на 1893 г. за кмет и помощник кмет Иваница Петрушев и Иван Радков, демократи по убеждения. Вестникът се обявява и против диктатурата на Стефан Стамболов, поради което по-късно е спрян. Васил Коларов, който става учител в града, и Иван Динев основават през 1896 г. работническото дружество „Васил Левски”, което си поставя задачата да работи за просвета и политическа култура на работниците.

Учебното дело бележи определен напредък. Тук има три вида училища: български, турско и еврейско. В града работят 65 учители, докато в Свищов са 32. За първи инспектор на училищата в Никополски и Свищовски окръзи е назначен Николай Христов Павлович. С княжески указ от 4 октомври 1888 г. са утвърдени и следните училищни настоятелства:

- Българско общинско училище: Иван Миндиков, Иван Симеонов, Никола Петрушев, Ангел Найденов;
- Турско училище: Мустафа бей, Кулели Хасан, Хаджи Дервиш;
- Еврейско училище: Аврам Овадия, Исак Хазан.
През 1893 г. в Никопол е построена и нова училищна сграда, в която впоследствие се отрива и гимназия. Сградата е използвана до 1957 г.

Към втория етап се отнася развитието на периодичния печат в Никополския край през първите две десетилетия на 20 век.

В началото на 20 век Никополска околия преминава към Плевенски окръг. През този етап районът бележи определено положително развитие. Периодичният печат става изразител на всички основни проблеми на населението и обществено-икономическото развитие. Индустриалните предприятия от 5 до края на войните стават 15. В града работят пълноценно около 150 занаятчийски работилници средно с 3 до 5 калфи и чираци дошли от селата. Открита е и модерната за времето си мандра на Къно Малевски. През 1904 г. в Никопол е създаден държавен разсадник в местността „Харманлъка”. През същата година в града е настанено и военно поделение – Понтонната дружина с командир майор Сиромахов.

Открит е клон на Българска земеделска банка, пристанището разширява дейността си, митницата става важна икономическа инстанция.

Градското училище става класно, повишава се нивото на образованието и класификацията на учителите. Разширява се градската болница. Увеличава се броя на адвокатите в града. Изграждат се редица обществени организации. През 1902 г. към читалището се изгражда женско благотворително дружество „Благодетел”, а през 1903 г. се основава и спортното дружество „Никополски юнак”. С участието на военното поделение се образува плавателното дружество „Дунавски лебед”. За работа с учениците е изградено и ученическото дружество „Напредък”. За популяризиране на кооперативното движение през 1905 г. е създадена младежката кооперативна група „Развитие”.

През този етап в Никопол излизат 10 периодични издания. От 1901 г. започва да излиза в. „Никополски глас” с редактор Борис Балтаджиев. Вестникът е печатан в печатницата на Моисей Овадия. В програмата си вестникът обявява, че е предназначен за бедните и ще се бори за социална правда. За времето 1901-1902 г. излиза и в. „Право” с редактор Асаи Йончев, печатан в печатницата на Кръстю Кайтазов. Вестникът ратува за свобода и правда и призовава правителството да спазва Българската конституция. Той се обявява в подкрепа на селските движения в Шабла, Дуранкулак и Тръстеник. Вестникът застъпва тезата за приятелство и сътрудничество с Русия, нашият освободител.

В. „Известия”, излизал през 1901-1903 г., с редактор Георги Кавказки и печатан в печатницата на Моисей Овадия, става изразител на интересите на хората идващи от Балкана, за да търсят препитание по никополските села.

За времето 1902-1903 г. излиза и „Никополски околийски вестник” с редактор Никола Ташев. Той се печати в печатницата на Кръстю Кайтазов и е предназначен за населението от околията. Вестникът пропагандира знания за развитието на земеделието, животновъдството, овощарството и пчеларството.

През 1902-1904 г. Моисей Овадия издава и печати в своята печатница в. „Дунав”, който третира проблемите на търговските услуги в града. На страниците му намират място и материали за защита правата на населението в Македония и Тракия. Програмните принципи на вестника са „Свобода, братство, равенство” за всички в името на социалната правда.

От 1904 г. започва да излиза в. „Пробуда” с редактор Георги П. Икономов. Той се печати в печатниците на Кръстю Кайтазов и Моисей Овадия. Основното в неговата програма е подобряване на социалното положение на народа. Около този вестник се обединява прогресивната интелигенция от града и околията.

В печатницата на Кръстю Кайтазов се печати и в. „Свободно перо” с редактор Никола Ташов. Вестникът подкрепя руската революция през 1905 г. и призовава всички необвързани с партии за дружба с Русия.

По същото време излиза и в. „Крайдунавски ек” с редактор Михаил Атанасов, печатан също в печатницата на Кръстю Кайтазов. Вестникът се обявява за пълна свобода на всички граждани, за защита правата и свободите на човешката личност.

За времето 1911-1912 г. излиза в. „Никополски глас” с редактор Димитър Георгиев. Вестникът се печати в новата печатница на Крум Шопов. Той се обявява против подготовката на война на Балканите, като също така остро поставя социалните проблеми в обществото. Вестникът издига и подкрепя идеята за построяване на ж. п. линия към Никопол, Троян, Пловдив, Чепеларе и Кавала на Бяло море.

През същата 1911 г. започва да излиза и в. „Сговор” с редактори Манол Мишев, Асен Мишев и Пенко Цанков, печатан в печатницата на Моисей Овадия. Вестникът поставя проблемите на града и околията по стопанските и културните въпроси за периода преди войната и след нея.

По време на войните до 1918 г.редакторите са мобилизирани и не се издават местни вестници.

Към третия етап от развитието на периодичния печат в Никопол можем да отнесем периода от 1918 до 1944 г. Този период е наситен с важни обществено-политически и социални процеси, изиграли важна роля в развитието на околията и страната.

След Първата световна война в Никопол идват много хора от селата, а така също и бежанци от Македония, Тракия и Западните покрайнини. В икономическо състояние индустриалните предприятия укрепват дейността си. Усилено работят ж. п. линията Сомовит-Плевен, пристанищата в Сомовит и Никопол. Укрепва и се разраства кооперативното движение. В околията има вече 22 селски потребителни кооперации. В Никопол е разкрита Земеделска банка. Занаятчиите се организират в свой съюз. Сред младото поколение се пораждат и зреят нови идеи.

Активна е и политическата дейност. Земеделското правителство на Александър Стамболийски управлява в периода 1920-1923 г. В Никопол през 1922 г. се провежда голям земеделски събор. Слага се началото на единния фронт между БЗНС и БКП. Страната преживява два преврата (1923 и 1934 г.) и две въстания (Юнското и Септемврийското 1923 г.). Силно се изостря политическото противопоставяне и ескалират политическите борби.

В културно отношение градът и района показват определено развитие. От 1919 г. основното училище е преобразувано в гимназия, при което в града идват много млади хора за да се учат. През 1929 г. се открива Стопанско училище за девойки завършили основно образование. През същата година градът е електрифициран, а през 1935 – радиофициран.

Определен напредък отбелязва и развитието на периодичния печат. Той се разнообразява и разширява неговото търсене. През 1920 г. започва да излиза в. „Народно съзнание” с редактор Тодор Илийчев, адвокат от Никопол. Печати се в печатницата на Крум Шопов. В своята програма вестникът поставя решаването на проблемите породени от войните. В политическо отношение застава зад идеите на единния фронт.

За времето от 1930 до 1932 г. излиза в. „Никополски демократичен сговор с редактор Пенчо Чорбаджиев и Тодор Арабаджиев, печатен в печатницата на Самуел Ашеров. Болшинството от материалите му с в подкрепа на официалното правителство.

През 1926-1937 г. излиза и вестникът „Съзнателен гражданин” с редактори Самоел Ашеров, Тодор Илийчев, Овадия Ашеров и Михаил Йосифов, представители на прогресивната интелигенция в града. Вестникът третира проблемите на просветата и културата, както и възпитанието на младежта.

По същото време (1931-1933 г.) излиза и в. „Земеделско съзнание” с редактор Флори Капитанов. Той се печати в печатницата на Сомоел Ашеров. Вестникът изразява новите стремежи на младите членове на БЗНС и ратува за единство с работниците.
В. „Дунавски вести”, излизал през 1937-1940 г. с редактор Овадия Ашеров и печатен в неговата печатница, се явява като продължител на вестник „Съзнателен гражданин” със същата тематичност и насоченост.

Излизащия през 1939-1941 г. в. „Дунавска песен” с редактор Тодор Тонков обсъжда на своите страници редица въпроси свързани с учебното дело в града и околните селища.

Последният вестник, който излиза за този период е в. „Дунавски вести” за времето от 1943 до 1944 г. с редактор Божин Тодоров. В своята програма той широко обсъжда два основни въпроса: за битовите услуги в града, нарушени от войната и необходимостта от укрепване на Никопол като пристанищен град и връзката му с останалите дунавски градове.

От краткия преглед на излизащите вестници в Никопол през посочения период се вижда, че тук са издавани 20 заглавия през различните години, като ежегодно до читателите са стигали от 2 до 3 вестника, което е твърде показателно за нарастналата потребност от такъв род информация. Това също е показател за икономическото развитие и духовното израстване на населението.

От програмите на вестниците и тяхното съдържание можем да отбележим някои тенденции отразяващи социалния прогрес и благосъстоянието на различни слоеве от населението:

- В началния период ясно личи влиянието на Демократическата партия и подкрепата, която се оказва от замогналите се стопани след Освобождението;
- Постепенното нарастване ролята и възможностите на земеделското движение и дейността на БЗНС по време на управлението му;
- Зараждане и укрепване на социалистическата идея и свързването с работничеството;
- Разрастване на прогресивното младежко движение в града, особено в гимназията;
- Ясно изразеният местен патриотизъм, изразен чрез почит и уважение към миналото и борбите за национално освобождение;
- Стремежите за решаване проблемите на града, като здравеопазване, битово обслужване, културни придобивки, осъзнаване ролята на човешката личност и нейните права.

Определено положително въздействие на тези процеси оказват израстналите и утвърдили се интелектуалци и представители но интелигенцията в града, носители на новото и прогресивното, като Кръстю Кайтазов (1865-1918), Крум Шопов (1860-1923), Пенчо Икономов (1875-1940) и много други.

БЕЛЕЖКИ
1. Бохачек, А. Град Никопол през вековете. Никопол, 1937.
2. Български алманах. 1892, 1897.
3. Коларов, В. Спомени. С, 1968.
4. История на България. БАН, т. 2, С., 1962.
5. Архив на читалище – Никопол.
6. Икономов, П. Личен архив.
7. Кралев, Т. Свещеник от с.Въбел. Личен архив.
8. РИМ – Плевен, фонд 941б, 083, р-92.
9. Пенев, Д. Николай Павлович. С., 1970.
10. Търговски индустриален алманах . 19111 с. 865-867.
11. Народна библиотека „Кирил и Методий”- София, Периодичен печат, сигн. В-2017, В-759, В-3112, В-2172, В-31, В-288, В-142, В-233, В-1859, В-630, В-3059, В-1016, В-285, В-1106, В-285, В-1049, В-3092.