КЪМ ПРОБЛЕМА ОКОЛО ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА ПЛЕВЕН ОТ ОСМАНСКИТЕ ТУРЦИ

Д-р Николай Чорбаджиев

Д-р Николай Симеонов Чорбаджиев е роден на 10 август 1927 г. в гр. Плевен. През 1952 г. завършва медицина в Карловия университет в Прага. Работи като лекар в Прага, с. Малка Брестница и Златна Панега, Тетевенско. От 1955 до 1989 е лекар в  Окръжната пневнофизиатричната болница в Плевен, като от 1986 г. е ръководител на Клиника по белодробни болести към ВМИ – Плевен.

Той е един от най-активните и най-продуктивни краеведи на плевенското дружество. Участва със свои проучвания в краеведски четения и научни конференции. През 2003 г. издаде сборника “Плевенските печатници. Поборници и културно-просветни дейци.”, в който са включени 10 негови работи, плод на диренията му през последните години. Семеен. Има двама сина.

Османската експанзия на Балканите през XIV век, завладяването на българските земи и унищожаването на средновековната българска държава, продължават да бъдат обект на научни изследвания на наши и чужди учени. На обстоен анализ се подлагат посоките, етапите, методите и хронологията на завоеванието. Неточността и непълнотата на използваните извори, а в някои случаи и тяхната неправилна интерпретация, води до неправилни изводи.

Важни източници за завоеванието на българските земи са ранните османски хроники (наративи) на Мехмед Нешри "Огледало на света", "История на османския двор"1 на Садеддин Ходжа, "Корона на историите"2, на техните предшественици Яхши Факъх, Ахмеди, Урудж, Ашък Паша Заде и др.,3 "Писание за верските битки на Мурад Хан, син на Мехмед Хан"4. Въпреки неточности в хронологията и описването на събитията, хрониките са ценен източник за българската история.

Българските извори са съвсем оскъдни и това е преди всичко "Анонимната българска хроника от XV век".5

В посочените хроники не се съобщава за завладяването на Плевен. Спорен е въпросът за времето на превземането и събитията свързани с него.

Разположен в близост до Никопол и столицата Търново, включен във втория отбранителен пояс на столицата откъм запад6, Плевен споделя тяхната съдба. И преди всичко последиците на големия поход на великия везир Али Паша през 1388-1389 година.

Мехмед Нешри съобщава, че в българските земи "яките крепости били повече от другаде"7, а според Садедин Ходжа, българските земи били управлявани от "прославеният със своето превъзходство над останалите християнски владетели  Шишман…"8 Нешри посочва 24 крепости в Северна България, но крепостите Плевен и Ловеч не са споменати. Поради непокорството на Шишман като васал, Мурад I заповядал на великия везир Али Паша: "Мини морето с 30 000 мъже. Руши, пали, граби земята Шишманова и ако намериш леснина и крепостта му обсади."9 Тази заповед точно "покрива" изискването за водене на джихад, т.е. свещена война.10 В многобройната османска войска били включени и грабителските акънджийски отряди.

Али Паша покорил редица крепости в Северна България. Някои се предали доброволно, други били превзети с бой. Нешри пише: "Достигнал Търново, неверниците доброволно му предали ключовете на крепостта," 11 Али Паша се проявил се пред Никопол, където се бил затворил Шишман, който потвърдил пред него васалната си зависимост от султана.

Садеддин Ходжа разказва за похода на Али Паша: "С дадените му от Бога ключове крепостта Търново също била завладяна и покорена за кратко време."12 Някои автори приемат, че Търново наистина е било превзето, според други характера на това "завладяване" бил по-друг. Обстойно въпросът със завладяването на Търново се разглежда от Красимира Мутафова, Йордан Андреев, Пламен Павлов и Иван Тютюнджиев.13 След като завладял повече от важните крепости в околността Али Паша обсадил Никопол. Поради упоритата съпротива на българите, на помощ на Али Паша "се запътил с войската си Мурад I, който като порой помитал всичко по пътя си".14 Шишман потвърдил васалитета си, но не предал обещаната крепост Силистра и военните действия били подновени, Никопол отново бил обсаден с "безчетна" войска. Мурад I за пореден път опростил Шишман. Садеддин съобщава: "Султанът – море от благородство, подарил живота, имота и хората на Шишман, но сложил ръка на всичките му крепости, укрепления, градове и земи и ги направил част от територията на Исляма".15 Описаните събития, разиграли се в близост с крепостта Никопол, вероятно са решили и съдбата на Плевен. Както Нешри, така и Садеддин Ходжа обединяват в едно някои събития станали в периода 1388-1395 година, най-често датирани няколко години по-рано. В 24 томната Meydan Larousse се посочва:…"Плевен е превзет по времето на Мурад I, 1388 година". 16

М. Киел смята, че превземането на крепостта Плевен от османците е свързано с кампанията на Али Паша през 1388-1389 г. 17

Военните действия довеждат до разорение на голяма част от Северна България. Много сериозно са пострадали и селата. В някои турски източници е записано: "…щом стигнеха някое село, посичаха мъжете, поробваха жените и синовете, плячкосваха зърното".18 Настъпилия голям глад принуждавал част от българското население да емигрира във Влашко, Молдова и Трансилвания. В хрониката на протопоп Василе от Брашов се отбелязва: "В лето 1391-1392 година дойдоха българите… Тогава в България имаше голям глад".19

Анонимната българска хроника от XV век не съобщава за превземането на Плевен от османците.

Пътеписецът Евелия Челеби, посетил Плевен през 1662 година съобщава: "Крепостта Плевен била завладяна... по времето на Мурад I, чрез ръката на Гази Михал бей".20

Историческите източници сочат, че родът Михалоглу (Михалбейовци) изиграл изключително важна роля в завоеванието и утвърждаването на османската власт на Балканите, включително и на българските земи.

Родоначалникът на рода Михалоглу е Кьосе Михал (Михаил), управител на византийската крепост Харман Кая в Мала Азия. Отначало противник на емира Осман, през 1308 година приема исляма и става негов най-верен съратник в изграждането на Османската държава.

Сложните междуродови отношения на големия род Михалоглу са изяснени в издадената през 1960 г. в Истамбул Османска енциклопедия и приложените към нея родословни таблици.21

Синовете на Кьосе Михал създават трите клона на рода Михалоглу:
- Анадолски клон в Бурса и Амасия от Гази Али бей – участник в Косовската битка през 1389 г.;

- Ихтимански клон – от потомците на сина Балта бей;
- Плевенски клон – от внука Гази Михал бей, син на Азис.

Посоченият в родословието Фируд бей, установил се в Търново, като внук на Гази Михал бей се оспорва. В запазен надпис на джамията построена от Фируд бей на хълма “Царевец”, през 1435-1436 г., се посочва “Фируд син на Абдуллах”, т.е. че наскоро е приел исляма. 22

През 1390 г. султан Баязид І издал на Гази Али бей Михалоглу (син на Кьосе Михал) берат: “За да засвидетелствува и възнагради мъжеството и другарството, което Али бей проявил в прочутата битка на Косово поле, където бил убит баща му Мурад І”.22 С този берат Баязид дал “право на Гази Али бей Михалоглу и потомците му да имат санджак (право да управляват голям окръг) за вечни времена...”23 В берата не се споменава, че този санджак ще бъде Никополския и за превземането на Плевен.

Видният плевенски историк Юрдан Трифонов, възоснова на неправилна интерпретация на родовите отношения на Михалоглу, приема че управители на Никополския санджак са били потомци на Гази Али бей, син на Кьосе Михал. Всъщност те са се установили в Мала Азия и никога не са заемали този пост. Санджакбейове на Никопол, Видин, Силистра са били потомците на Гази Михал бей (внук на Кьосе Михал от сина му Азис) установили се в Плевен и Търново.

Тъй като в посочения берат не се споменава за превземането на Плевен, Юрдан Трифонов неоснователно счита, че Плевен не е превзет от османците преди Косовската битка (1389 г.) и отнася това по времето когато пада Търново, около 1393 г. Той приема, че “...превземането на Плевен е извършено от потомък на Михал бей”, “...от един от предводителите на акънджиите Михал Бей”.25 Допуска, че Гази Михал, завоевателят на Плевен е тъждествен с Гази Али бей, участник в Косовската битка или е негов брат.26 Всъщност Гази Михал бей е племеник на Гази Али бей.

Христо Матанов и Евгени Радушев приемат, че в резултат на похода на Али Паша "завоевателите за първи път достигнали Дунава и трайно се настанили северно от Стара Планина” 27. Димитър Ангелов смята, че "Търновското царство почти напълно било овладяно от османците. Под властта на Шишман останали Търново, Никопол и някои дунавски крепости.”28

В съвременната историография се е наложило мнението, че Плевен е един от градовете оказал най-сериозна съпротива на завоевателите. Със силната си крепост той заемал важно място в отбранителната система на столицата Търново.29

Археологичните находки от голямо количество стрели при главната порта, а и във вътрешността на Кайлъшката крепост, свидетелстват за ожесточеността на боевете. В района на главната порта са открити опожарени жилища, а в едно от тях съд с пилешки кости – неконсумирана храна, указания за внезапно и неочаквано нападение на крепостта, най-вероятно от акънджийски отряди. Теодора Ковачева приема, че Плевен пада в ръцете на завоевателите през 1395 година.30

Според Михаил Грънчаров Плевен пада под властта на османските турци преди завладяването на старопрестолния Търновград. Грънчаров пише, че Плевен е превзет от началника на акънджиите Гази Михаил бей, за което получава като дарение от султана значителна част от земите в Северна България, в които е включен Плевен и селищата от принадлежащия му район.31

Ние застъпваме мнението на Михаил Грънчаров за завладяването на Плевен от акънджиският предводител Гази Махал бей, но смятаме, че това най-вероятно е осъществено по време на големя поход в Северна България на великия везир Али Паша през 1388-1389 година, когато обширна територия от Търновското царство е завладяна, че това е станало неочаквано и внезапно за защитниците на крепостта.

Превземането на Плевен било съпроводено от големи човешки загуби, както от защитниците на крепостта, така и от населението на прилежащото селище. Част от населението се разбягало, а друга част била депортирана. Селището към крепостта споменато в Османски тахрири (регистър) от 1479-1480 г. като Пилевне-и баля (Горни Плевен) е имало само 19 домакинства,32 а през 1523-1524 г. 3 мюсюлмански и 21 християнски домакинства.33 Постепенно селището запада. М. Кил допуска, че Плевен вероятно е пострадал и бил обезлюден и по време на дългия поход но Владислав ІІІ Яголо и Ян Хунияди през 1444 г.34 Освен това съществувало и малко селище на територията на днешния град – Пилевне-йи-зир, което според турския регистър от 1485 г. се населявало от 7 домакинства, от които 3 вдовишки и 2 на нежененени младежи, всички християни.34
Според някои автори град Плевен на сегашното му място е създаден от Гази Алеадин Али бей Михалоглу в края на ХV век.35 През 1496 г. селището прераства в център на вакъф. През 1516 г. то е било населявано от 379 домакинства, от които 200 на мюсюлмани, 99 – християнски, 69 – еврейски и 11 – цигански. Относителният дял на мюсюлманите бил 54 процента, като през 1550 г. този процент нараства на 59.36

БЕЛЕЖКИ
1. Нешри Мехмед. "Огледало на света" История на османския двор. С 1981. Завършена през 1493 година С хрониката иска да докаже "Божествения произход на османската държава, нейната мощ и правото и да властва над чужди земи и народи". Османската експанзия е показана като непрекъсната верига от грабителски, акънджийски набези.
2. Калицин М. "Корона на историите" на Садеддин Ходжа, В. Т. 2000 Неговата хроника отразява историята на османската държава до 1574 година. Всестранно образован, неговото произведение е образец на изящна словесност.
3. Мутафова К. "Към проблема на османските методи на завоевание" В: Трудове на Великотърновси университет. Исторически факултет. Том 32, кн. 3, 1994, с. 162.
4. "Писание за верските битки на Мурад Хан – син на Мехмед Хан", анонимна османска хроника. В. Т. 1995, с. 41.
5. Тютюнджиев И. "Анонимна българска хроника от XV век" В. Т. 1992.
6. Ковачева Р. "Средновековен Плевен" В: "730 години град Плевен" и мястото му в националната история и култура. Плевен, 2002.
7. Мехмед Нешри, пос. съч. с. 93
8. Садеддин Ходжа, пос. съч., с. 194
9. Мехмед Нешри, пос. съч., с. 93
10. Красимира Мутафова, пос. съч., с.1 66
11. Мехмед Нешри, пос. съч., с.98
12. Садеддин Ходжа, пос. съч., с. 216
13. Павлов П., И. Тютюнджиев "Българите и османското завоевание" В. Т. 1995, с. 76; К. Мутафова "Старопрестолния Търнов в османската книжнина" В. Т. 2000; Й Андреев "Пропадане на българското царство и завладяване на Търново от турците" трудове на В Т У, т. 32, 1994.
14. Садеддин Ходжа, пос. съч., с. 216
15. Садеддин Ходжа, пос. съч., с. 218
16. Meydan Larousseq 16 т, Istanbul 1992, с. 152
17. Еncyclopedia of Islam, New editon, vol VІІІ, Leiden, 1995, с. 317.
18. "Писание за верските битки…", пос. съч., с. 41.
19. Павлов П., И. Тютюнджиев, пос. съч., с 79.
20. Евлия Челеби "Пътепис", С., 1972, с.57
21. Islam Ansiklopedisi,8 cilt. Istanbul, 1960, с. 190-191.
22. Събев О. Родът Михалоглу и мюсюлманското образование в българските земи на Османската империя. В: История на мюсюлманската култура по българските зими. С., 2001, с. 153-154.
23.Трифонов Ю. История на града Плевен до освободителната война, Плевен., 1933, с.34/35. От същия автор: Михал-бейовци в преданието и историята, с. 220.
24. Събев О. Родът Михалоглу и мюсюлманската култура в Плевен, XV-XIX век", В: 730 години град Плевен и мястото му в националната история и култура. с. 142, Islam Ansiklopedisi, 1960, с. 285.
25. Трифонов Ю.,История на…, с. 35-37.
26. Трифоново Ю., Михал-бейовци…, с. 227.
27. История на българите. С., т. І, 2002, с. 473.
28. История на България. С., т. ІІІ, 1982, с. 362.
29. Грънчаров М. 730 години град Плевен ,Плевен, 2002, с. 7.
30. Ковачева Т., пос.съч., с. 19.
31. Грънчаров М. История на Плевен, Плевен, 2001, с. 12.
32. Encyclopedia of Islam…с. 317.
33. Ковачев Р. Нови османотурски описи на селищата и населението в Плевенско през първата половина на ХVІ век. В: 730 години Плевен. Плевен, 2002, с. 124, 131, 136.
34. Encyclopedia of Islam…с. 12.
35. Грънчаров М. История на…с. 12.
36. Еncyclopedia of Islam…. 318.